Медиците в Руско-турската война 1877-1878г.
След оповестяването на Руско-турската война 1877-1878 година в армията влизат около 1600 лекари и над 3000 медицински сестри. За първи път в нея вземат участие 780 санитари-носачи.
„ …Тук мога да кажа няколко думи за чудесно проведената активност на съветската военномедицинска работа в армията... Младите военни лекари-хирурзи и санитарният личен състав бяха постоянно сред бойците на огневата линия и сега, когата обособеният войник биваше ранен, незабавно му се даваше първа санитарна помощ. Ако беше тежко ранен, той се поставяше на носилка и се отнас яше обратно, откакто му се правеше суха превръзка. Ако леко раненият трябваше да напусне бойното поле пешком, той беше подпомаган от един или двама санитари... “
A. Forbes. The War correspondence of the “Daily News ”. T. I. Leipzig, 1878. c. 327 – 331
„... Около 2 часа след обед основният хирург доктор Кадацки се трансферира на българския бряг, с цел да следи от близко работата на предния превързочен пункт... Разпределението на работата сред основния превързочен пункт и останалитв пунктове имаше това удобно следствие, че на ранените се оказваше помощ бързо и съвсем директно след раняването...
На предните превързочни пунктове още през цялото време на прекосяването се намираха всички санитарни команди от 14-а пехотна дивизия, а също по този начин дивизионните коли за спешна помощ и носилки, които служеха за преместване на ранените до основния пункт, където помагаха милосърдните сестри от Крестовоздвиженското сдружение, които смениха по-късно сестрите от Георгиевското сдружение. Грижите на сестрите за ранените заслужават всякаква хвалба. Същото би трябвало да се каже и за санитарите и фелдшерите, които самоотвержено търсеха и прибираха ранените и им даваха първа помощ под неприятелския огън. Това не мина без жертви. Между санитарите и фелдшерите има убити и ранени...
Преминаването (на р. Дунав при Свищов) стартира на 15 (27) юни... Първите ранени започнаха да идват в основния пункт към 6 часа сутринта – изначало рядко, а по-късно все по-често и по-често и по този начин чак до вечерта... Работата на хурурзите не спря, до момента в който не беше оказана помощ на всички ранени... “
Правительственный вестник, бр. 165, 27 VII. (8 VIII.)
„ Разказвайки за подвизите, проявени в паметния ден на 15(27) юни, мнозина офицери загатваха с екстаз и доста хвалеха държанието на доктора от 7-и сапьорен батальон господин Игнатовски. Той показал по време на сражението огромна инициативност и геройство. Игнатовски пръв провел превързочен пункт, риел първите ранении превързвал под дъжд от патрони. Войниците и офицерите се удивляваха на неговото самообладание и сила по време наработа. Имах опцията да се срещна с него. Той е напълно младеж (струва ми се, че преди малко е завършилследването си, с приятна осанка, с дребна тъмна брадичка и живи очи, който непретенциозно и даже стеснително се усмихва, когато офицерите описват за подвизите му. В батальона всички го обичат... “
В. Буренин, дневник корреспондента, Новое время, бр. 479, 30 VI (12 VII).
„...Досега не съм казвал нищо за нашите лекари, милосърдни сестри, санитарите и лазаретите. За тази активност могат да се напишат обширни публикации. Дейността им на Шипка заслужава най-висока хвалба. На мен даже ми е съзнателно да правя оценка тяхната активност с тази толкоз банална фраза, само че по какъв начин да намеря такива мощни думи, с които да изразя признателността към санитарите, които под град от патрони и в огромна жега пренасяха по планинския път ранените към превързочния пункт. Аз не мога да не си спомня, без да се вълнувам, за вниманието и сърдечната топлина, с която лекарите и студентите-медици се отнасяха към всички ранени. Беше четвъртият ден от сражението, когато на превързочния пункт разговарях с един доктор, който седеше върху един сандък против мене. Изведнъж лекарят падна. Помислих, че е примрял, само че той беше задремал мигновено по време на диалога ни, защото три нощи не беше спал – направете извода си за тежкия труд. С идването на лазарета на 14-а дивизия броят на лекарите се усили. Когато човек влиза в габровската болница или в манастира, където са настанени ранените, го обзема възприятие на признателност за грижите и вниманието, с което са обградени болните от страна на милосърдните сестри, лекарите и прислугата... “
Вн. Ин., Письма на Родину, Новое время, бр. 575, 4 (16) Х.
Медицинската работа краткотрайно оглавява пристигналият в България знаменит хирург Николай Иванович Пирогов, който въпреки и към този момент на солидна възраст (67 години), демонстрира удивителна продуктивност. Той освен преглежда ранените и прави над 600 интервенции, спасявайки живота на стотици ранени съветски бойци и българи, само че и се заема с организацията на военните лечебни заведения, а връщайки се в Русия написа: Нито една от предходните войни не е събирала на бойното поле подобен мисловен капитал, както на театъра на военните дейности в България.
Освен него, редиците на армията попълнят още към 300 професори, доценти, асистенти и ординатори от най-големите академични клиники в Русия. Въоръжени с най-новите способи за лекуване на огнестрелните провали и болести на бойното поле, те съумяват да записват един от най-ниските проценти на смъртност измежду ранените в оная ера – 10,8 на 100.
В България съветските медици ползват нови способи на лекуване. Проф. С. П. Коломнин прави за първи път артериални кръвопреливания, Ф. Ф. Ерисман създава системи за стерилизация и наложителна изолираност на заразно заболели, проф. С. П. Боткин открива инфекциозната жълтеница и организира профилактична противомаларична хининизация на армията. Тук Пирогов пръв в света прави гипсова превръзка.
Изоставяйки своите домове, близо 3000 съветски дами съпровождат армията като медицински сестри. Сред тях има и представителки на съветската аристокрация – княгиня Голицина, Мария Михайловна – сестра на княз Дондуков-Корсаков, графиня Екатерина Игнатиева – щерка на граф Игнатиев, княгиня Шаховская, незабравимата баронеса Юлия Вревская, написала скъпите за всеки българин думи: Аз числя се на България с цялото си сърце и умряла от тиф през януари 1878 година в един от лазаретите в град Бяла. Освен нея още 50 дами умират през тази война, а 90 медицински сестри прекарват от тиф.
В руско-турската война наред с съветските се включват и българските медици – ученици на съветски и румънски университети. Мнозина от тях вземат участие в българското опълчение и в съветската войска, други провеждат лечебни заведения в освободените към този момент земи. В първите три дружини на българските опълченци са зачислени по един кадрови доктор с офицерски чин – Константин Бонев, Сава Мирков и Константин Везенков, Иван Панов. За проявената смелост те са наградени от Руската империя с ордени друга степен. С два Георгиевски ордена за смелост е награден и доктор Георги Цариградски, взел участие в спасението на 800 съветски бойци, премръзнали при зимния преход през Балкана.
В центъра на София се издига единственият в Европа мемориал на воините в бели престилки – Докторският монумент, издигнат в чест на починалите през Руско-турската война медици.
Източници:
Репортажи за Освободителната война 1877 – 1878
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100938931/voinite-na-milosardieto-medicite-v-rusko-turskata-voina-1877-1878g
„ …Тук мога да кажа няколко думи за чудесно проведената активност на съветската военномедицинска работа в армията... Младите военни лекари-хирурзи и санитарният личен състав бяха постоянно сред бойците на огневата линия и сега, когата обособеният войник биваше ранен, незабавно му се даваше първа санитарна помощ. Ако беше тежко ранен, той се поставяше на носилка и се отнас яше обратно, откакто му се правеше суха превръзка. Ако леко раненият трябваше да напусне бойното поле пешком, той беше подпомаган от един или двама санитари... “
A. Forbes. The War correspondence of the “Daily News ”. T. I. Leipzig, 1878. c. 327 – 331
„... Около 2 часа след обед основният хирург доктор Кадацки се трансферира на българския бряг, с цел да следи от близко работата на предния превързочен пункт... Разпределението на работата сред основния превързочен пункт и останалитв пунктове имаше това удобно следствие, че на ранените се оказваше помощ бързо и съвсем директно след раняването...
На предните превързочни пунктове още през цялото време на прекосяването се намираха всички санитарни команди от 14-а пехотна дивизия, а също по този начин дивизионните коли за спешна помощ и носилки, които служеха за преместване на ранените до основния пункт, където помагаха милосърдните сестри от Крестовоздвиженското сдружение, които смениха по-късно сестрите от Георгиевското сдружение. Грижите на сестрите за ранените заслужават всякаква хвалба. Същото би трябвало да се каже и за санитарите и фелдшерите, които самоотвержено търсеха и прибираха ранените и им даваха първа помощ под неприятелския огън. Това не мина без жертви. Между санитарите и фелдшерите има убити и ранени...
Преминаването (на р. Дунав при Свищов) стартира на 15 (27) юни... Първите ранени започнаха да идват в основния пункт към 6 часа сутринта – изначало рядко, а по-късно все по-често и по-често и по този начин чак до вечерта... Работата на хурурзите не спря, до момента в който не беше оказана помощ на всички ранени... “
Правительственный вестник, бр. 165, 27 VII. (8 VIII.)
„ Разказвайки за подвизите, проявени в паметния ден на 15(27) юни, мнозина офицери загатваха с екстаз и доста хвалеха държанието на доктора от 7-и сапьорен батальон господин Игнатовски. Той показал по време на сражението огромна инициативност и геройство. Игнатовски пръв провел превързочен пункт, риел първите ранении превързвал под дъжд от патрони. Войниците и офицерите се удивляваха на неговото самообладание и сила по време наработа. Имах опцията да се срещна с него. Той е напълно младеж (струва ми се, че преди малко е завършилследването си, с приятна осанка, с дребна тъмна брадичка и живи очи, който непретенциозно и даже стеснително се усмихва, когато офицерите описват за подвизите му. В батальона всички го обичат... “
В. Буренин, дневник корреспондента, Новое время, бр. 479, 30 VI (12 VII).
„...Досега не съм казвал нищо за нашите лекари, милосърдни сестри, санитарите и лазаретите. За тази активност могат да се напишат обширни публикации. Дейността им на Шипка заслужава най-висока хвалба. На мен даже ми е съзнателно да правя оценка тяхната активност с тази толкоз банална фраза, само че по какъв начин да намеря такива мощни думи, с които да изразя признателността към санитарите, които под град от патрони и в огромна жега пренасяха по планинския път ранените към превързочния пункт. Аз не мога да не си спомня, без да се вълнувам, за вниманието и сърдечната топлина, с която лекарите и студентите-медици се отнасяха към всички ранени. Беше четвъртият ден от сражението, когато на превързочния пункт разговарях с един доктор, който седеше върху един сандък против мене. Изведнъж лекарят падна. Помислих, че е примрял, само че той беше задремал мигновено по време на диалога ни, защото три нощи не беше спал – направете извода си за тежкия труд. С идването на лазарета на 14-а дивизия броят на лекарите се усили. Когато човек влиза в габровската болница или в манастира, където са настанени ранените, го обзема възприятие на признателност за грижите и вниманието, с което са обградени болните от страна на милосърдните сестри, лекарите и прислугата... “
Вн. Ин., Письма на Родину, Новое время, бр. 575, 4 (16) Х.
Медицинската работа краткотрайно оглавява пристигналият в България знаменит хирург Николай Иванович Пирогов, който въпреки и към този момент на солидна възраст (67 години), демонстрира удивителна продуктивност. Той освен преглежда ранените и прави над 600 интервенции, спасявайки живота на стотици ранени съветски бойци и българи, само че и се заема с организацията на военните лечебни заведения, а връщайки се в Русия написа: Нито една от предходните войни не е събирала на бойното поле подобен мисловен капитал, както на театъра на военните дейности в България.
Освен него, редиците на армията попълнят още към 300 професори, доценти, асистенти и ординатори от най-големите академични клиники в Русия. Въоръжени с най-новите способи за лекуване на огнестрелните провали и болести на бойното поле, те съумяват да записват един от най-ниските проценти на смъртност измежду ранените в оная ера – 10,8 на 100.
В България съветските медици ползват нови способи на лекуване. Проф. С. П. Коломнин прави за първи път артериални кръвопреливания, Ф. Ф. Ерисман създава системи за стерилизация и наложителна изолираност на заразно заболели, проф. С. П. Боткин открива инфекциозната жълтеница и организира профилактична противомаларична хининизация на армията. Тук Пирогов пръв в света прави гипсова превръзка.
Изоставяйки своите домове, близо 3000 съветски дами съпровождат армията като медицински сестри. Сред тях има и представителки на съветската аристокрация – княгиня Голицина, Мария Михайловна – сестра на княз Дондуков-Корсаков, графиня Екатерина Игнатиева – щерка на граф Игнатиев, княгиня Шаховская, незабравимата баронеса Юлия Вревская, написала скъпите за всеки българин думи: Аз числя се на България с цялото си сърце и умряла от тиф през януари 1878 година в един от лазаретите в град Бяла. Освен нея още 50 дами умират през тази война, а 90 медицински сестри прекарват от тиф.
В руско-турската война наред с съветските се включват и българските медици – ученици на съветски и румънски университети. Мнозина от тях вземат участие в българското опълчение и в съветската войска, други провеждат лечебни заведения в освободените към този момент земи. В първите три дружини на българските опълченци са зачислени по един кадрови доктор с офицерски чин – Константин Бонев, Сава Мирков и Константин Везенков, Иван Панов. За проявената смелост те са наградени от Руската империя с ордени друга степен. С два Георгиевски ордена за смелост е награден и доктор Георги Цариградски, взел участие в спасението на 800 съветски бойци, премръзнали при зимния преход през Балкана.
В центъра на София се издига единственият в Европа мемориал на воините в бели престилки – Докторският монумент, издигнат в чест на починалите през Руско-турската война медици.
Източници:
Репортажи за Освободителната война 1877 – 1878
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100938931/voinite-na-milosardieto-medicite-v-rusko-turskata-voina-1877-1878g
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ